Когато някой в семейството страда от химическа зависимост (независимо дали алкохолна, хероинова, кокаинова, марихуана, медицински предписани медикаменти или друго променящо съзнанието вещество), всеки от близките се променя под този неистов натиск. Когато зависимият започва да се възстановява, останалата част от семейството също има нужда от „лечение“. За да могат да помогнат на зависимия да остане трезвен, близките трябва да възпитат у себе си търпение, да имат адекватни очаквания и да подобрят уменията си за комуникация.

„Кога най-накрая ще се оправи всичко?“

Най-същественото нещо, което всички засегнати трябва да приемат е, че зависимостта е хронично заболяване (както, например, диабетът). Няма лекарство или доказано лечение, което да „излекува“ индивида и той/тя да стане „бивш зависим“. В този смисъл, винаги трябва да се поддържа качество на живот с грижа за заболяването.

Животът със зависим родител, съпруг/а или дете, със сигурност може да е голямо предизвикателство. Близките често се чувстват дълбоко наранени, гневни и/или тъжни за всички трудни и болезнени моменти, на които са били подложени, като винят зависимия или пък просто „отвратителния, отровен наркотик“, който е съкрушил живота им. Много често близките си мислят, че нещата ще се оправят просто, ако зависимият спре да употребява. Ако наркотикът просто можеше да изчезне от живота им! Уви, не е толкова просто. Това, зависимият да се откъсне физически от веществото е само началото на възстановяването. В името на това всички да гледат заедно в една обща посока и да имат възможността да живеят един здрав и щастлив път на възстановяване, е редно всички да работят заедно – информирано, открито, задружно и търпеливо.

Няма трикове, преки пътеки или магически стъпки във възстановяването. Истината е, че работата е сериозен, дълбок вътрешен, психологичен, емоционален, когнитивен и поведенчески труд. Ежедневен и ежеминутен труд, който изисква изкореняване на навици, превъзпитание на порядки, реорганизиране на ежедневна рутинна среда, промяна в начина на мислене и комуникация с околните, дълбок вътрешен самоанализ и справяне с лични страхове… и това са само някои от нещата, които зависимият посреща в пътя си във възстановяването. Това са и някои от нещата, които близките трябва да имат предвид. Задачата не е лесна за никой! Разболяхте се заедно и сега можете да се възстановявате заедно. Важното е да приемете, че процесът е дългосрочен. В противен случай, има риск, да се обнадеждите и въодушевите за твърде бързи резултати, да последва разочарование, защото не виждате мечтаното „излекуване“, както ви се иска, да последва потенциално скарване или обвинения… а това е много опасно за възстановяващия се зависим, особено в ранната му трезвеност. Това, което ще е от полза за всички е да се научите да отбелязвате с благодарност малките, ежедневни стъпки на промяна към здравословно възстановяване. Заболяването не се разви за един ден. Заздравяването също ще отнеме време.

Изключително важно е да има хора отвъд семейната структура, с които да можете да разговаряте открито за проблема. Опасно е темата зависимост да стои като скрита тайна или табу и да носите този товар сами на плещите си. За щастие, има програми, базирани на 12-те стъпки на възстановяване (следвани по света както от алкохолно-, така и от нарко-зависими), които са формирани за нуждите на близките на зависимите – Ал-Анон Семейни групи. Разбира се, семейството също може да работи със терапевт, за да подобри нивото си на комуникация, разбирането за заболяването и разработването на план за поддържане на ремисия и качество на възстановяване.

Подобряване на комуникацията

Повече от всичко друго, възстановяващите се семейства, имат нужда да подобрят качеството си на комуникация. Ето някои предложения:

• Задавайте въпроси с отворен край. Вместо:“ Добре ли си?“, попитайте: „Как се чувстваш?“.
• Когато се изказвате, бъдете сигурни, че говорите за себе си, използвайки „Аз“-твърдения. Например: „Аз се притеснявам, когато виждам….“, „Аз се чувствам тъжна, когато…“ и бъдете възможно най-откровени в разпознаването на своите чувства.
• Не говорете скришом с други членове на семейството за нарастващи тревоги или проблеми, опитвайте се да изговаряте опасенията си със възстановяващия се. Прекомерно щадене и „шушукане“ не им помага, не ги третирайте като малки деца.
• Отбягвайте да обстрелвате със въпроси, започващи със „Защо?“ (особено, ако е имало пробив/рецидив). Истината е, че този въпрос не би могъл да разкрие конструктивни истини, а по-скоро поставя индивида в защитна/ отбранителна позиция и би превърнал разговора в ненужна конфронтация или конфликт.

Дайте лично пространство с нови права и привилегии, но и задължения!
Опитайте се да се съберете като семейство, за да обмислите заедно, кои биха били позитивни занятия за време прекарано заедно (игра на карти, разходка навън, нещо което не сте правили от години).
За някои семейства помага да се съберат да подпишат своеобразен не-формален договор помежду си (или заедно с терапевта, с който работят), в който да набележат общите си цели. С един такъв „договор“, където всеки се е съгласил и подписал върху взаимно съгласувани правила, права, привилегии и т.н., който се посещава на всеки 6 месеца (примерно) се подпомага семейното спокойствие, благополучие и чувство за взаимна споделеност на бремето, но и раждащата се благодат в процеса на възстановяване.
Не забравяйте, че всички се борим с едно коварно заболяване, което отнема мечти, разрушава потенциал, наранява и, уви, ежедневно унищожава хиляди животи по света.
И не забравяйте – не сте сами.

By Dima Grozeva